Швейцария не иска минарета

На проведен национален рефердум гражданите на Швейцария отказаха категорично джамиите в страната да имат минарета.

Провеждането на референдуми в Швейцария е нещо съвсем нормално и често срещано. Тези които са по-запознати с устройството на страната знаят, че тя е разделена на области наречени кантони. Всеки кантон провежда референдуми по няколко пъти месечно, като темите са различни, но най-често се засягат наименованията на дадена улица или пък, трябва ли да бъде поставен сфетофар на някое кръстовище. Същите тези кантони провеждат референдуми и по теми, които засягат повече хора , отколкото жителите на един квартал. Така в по-голямата част от кантоните вече са провеждани референдуми за това, трябва ли джамиите да имат минарета. Това е факт, който не се споменава почти никъде. Там обаче се крие разковничето на въпроса. Повечето хора вече бяха забранили в своите административни области (кантони), да се строят минарета. В Берн това не се бе случило и така се стигна до провеждане на национален референдум иницииран от Швейцарската народна партия. Партия, която не е крайно дясна, както някои журналисти се опитват да я представят. Това е християн-демократическа партия, която би членувала в ЕНП, ако Швецария имаше желание да стане член на ЕС. Явно, ШНП не са забравили каква идеология изповядват и спазвайки своите ценности провеждат точна, ясна и целенасочена политическа дейност.

Толкова по предисторията на националния референдум проведен в Швейцария. Това, което не мога да си обясня е защо разни правозащитни организации и либерални политически формации изведнъж станаха толкова обезпокоени за правата на мюсюлманите.  Никой от същите тези защитници не се е запознал с корана или пък  с ислямската религия. Никой от същите тези не знае, че минарето не е част от джамията. Всъщност минаретата първоначално са служили за наблюдателни кули, осветени с факли (оттук произлиза и наименованието на минарето от арабската дума „nur”, означаваща „светлина”). По-късно през годините от минаретата започват да бъдат призовавани мюсюлманите да се включват в молитвата. Това се случва главно зареди географското местоположение  на повечете джамии. Мюсюлманите населяват в голяма част пустинни местности и за ориентир са използвани минаретата. Нито в корана, нито където и да било другаде, обаче не е казано, че на една джамия и е необходимо минаре.

Поради тези факти не мога да си обясня, този гняв срещу решението на швейцарския народ, който ясно заяви, че иска да не се променя цивилизационния облик на тяхната родина. На тези, които твърдят, че това е недемократично, искам да им припомня какво означава думата демокрация.  От гръцки демос – народ и кратос – власт, тоест власт на народа. Щом народа е решил, че не иска минарета, значи не трябва да има минарета, за да са спазени демократичните ценности.  Преди няколко седмици в Гърция забраниха да се строят минарета по-високи от 7,5 метра. Това решение се прие от гръцките граждани с огромно одобрение, тоест и там демокрацията побеждава и културният облик на страната ще се запази. Никой от критиците на тези решения не обърна внимание, че мюсюлманите могат да строят джамии и никой не им пречи да си изповядват религията.

Наистина, странно поведение или поне на пръв поглед. Защо чак сега се обърна внимание на случващото се в Швейцария след като, както вече  написах голяма част от кантоните бяха забранили строежа на минарета? Отговора е съвсем прост и изключително ясен. Членството на Турция в Европейския съюз. Сега, когато реално се водят преговори за присъединяването на Южната ни съседка към Обединена Европа с такива изкуствено раздухани скандали, как са потъпквани правата на мюсюлманите се насажда чуства на вина в европейците, за да погладнат с друго око на Турция. С даване на по 10 милиона евро годишно от Турската държава за финансиране на изследвания, които да отричат историята на Османската империя, като например Улф Брунбауер и мита за Батак, отричането на арменския геноцид и т.н.

Надявам се, че повечето хора няма да се подведат по мисленето на шепа либерали и „правозащитници”, които дори отказват да се запознаят с фактите, но за сметка на това се интересуват как арабски сметки да акустират в тяхните банки.

Венцислав Тоцев